ТРЕТИ МАРТ

Датата 3 март 1878 година е една от преломните дати в историята на България. Подписването на мирния договор между Турция и воюващите срещу нея съюзници - Русия, Сърбия, Черна гора и Румъния, на чиято страна във войната участват и около 7500 души опълченци, увенчава продължителните усилия на българите да извоюват своята политическа и духовна самостоятелност. От препълнената със светли идеи и жертвоготовност възрожденска епоха те прекрачват в драматичното време на отстояване на постиженията и заветите на своите апостоли. Към тази дата подхождаме винаги с признателност, свеждайки глави пред паметниците - костници, свидетели на необикновения героизъм на участниците в Руско-турската освободителна война. Мълчим пред саможертвата и мъжеството, съизмерими само с висотата на оня чутовен връх Шипка, в пазвата на който се реши победния ход на войната. Вовек и веков ще ечи бурята на Шипченските боеве, обезсмъртени от гения на Иван Вазов. Едва ли има българско сърце не трепващо от страхопочитание пред подвига на защитниците, избрали бой до смърт в името на България. Нека векове наред наследниците съизмерят своята обич и всеотдайност с тази на българските опълченци. Тези, които отдадоха безрезервно живота си, за да изправят от кръвта и пепелищата своята мила родина. Едва ли е възможно да подредим имената им в списъци и протоколи. Те се четат там върху белите камъни на Балкана, обагрени с кръвта на четниците на Филип Тотю, Панайот Хитов и Стефан Караджа.
Безименни герои, борци за така жадуваната народна свобода.
Всеки народ ражда своите апостоли, верни до смърт на идеите си за свобода. ”Свобода или смърт” - веруюто, което Апостолът Левски завеща от бесилото равно на кръста. Това верую изрече гордо Христо Ботев пред капитана на австрийския кораб ”Радецки” на път към българската Голгота - Врачанския Балкан. Това верую плющя над Баташките пепелища извезано върху знамето на свободата от българската Княгиня Райна Попгеоргиева и изписано от апостолска ръка в ”Кървавото писмо” на Априлското въстание.
Априлското въстание - този паметник на героизма и себеотрицанието на онези изстрадали мъже и жени, дето с огън и кръв защитаваха Копривщица, Панагюрище и Батак. Поклон пред паметта на безсмъртните!
И нека нашата памет не изстрие никога тази кървава диря от дългата ни история, по чиято следа вървя днес пред великата дата.
Не търся хронология, не преоткривам исторически събития и факти, търся любовта да умреш за България. Откривам я пак и отново в онези две думи ”Свобода или смърт”, толкова простички и ясни, веруюто, с което българският народ доживя своя пореден трети март - деня на свободата. А днес - ден на национална гордост и признателност пред достойно загиналите участници в Руско-турската освободителна война - руски, румънски и финландски воини, и български опълченци, както и всички участници в Освободителната епопея.

Надежда Гергова