В очакване на надежда ..

Стотици деца живеят в домовете за сираци, деца без родители или деца изоставени от собствените си създатели. Те често си задават въпроса: “Защо ме има на този свят?”. Защо в един прекрасен ден си отворил уста да поемеш глътка радост, наречена Живот, а вместо това си се превърнал в тежък товар на своите създатели. От тук започва борбата на тези деца за оцеляване. Дошли на този свят нечакани, нежелани и необичани, те очакват деня, в който към тях ще протегне ръце някой и с усмивка ще ги поведе към своя дом, за да ги дари с обич и внимание.
Тези деца никога не са галени от майчина ръка, не са приспивани от нежния напевен глас на мама, не са полюшвани от сигурните и здрави мишници на татко. За тях мама и татко са само мечтани вълшебници, които някой ден ще се явят и ще променят живота им. И все пак живеещите в домовете за деца, са избраници на съдбата. Много повече са малките мърляви хлапета, които протягат ръка към прозореца на луксозната кола и просят милостиня. Те са дрипавите душици, които спят по гарите и по мръсните подлези. Те са децата, които все още с поглед, неразбиращ собственото си нещастие, всекидневно стряскат нашата съвест. Те са жертвите на мизерията и човешката безотговорност. И ако някое от тях оцелее и все пак има късмета да попадне сред хора, то за него не всичко е изгубено.
Ненадейно, може би, ще се появи мама и за всичко преживяно ще си спомнят само като лош сън. Сега мама и татко са се скрили някъде и си играят с теб на криеница. Игра? Какво означава тази дума? Нима е игра ако, паднеш в мръсния канал и започнеш да викаш от ужас, а “мама и татко” не чуват, защото отново са се пренесли в дебрите на алкохолното опиянение. А пиянството не е отминало и теб, и оставило ужасяващите си отпечатъци–умствена и физическа слабост. Жестока е съдбата на изоставените, недъгави деца. Освен ограбено от живота тяхното детство е заклеймено да не бъдат като другите, да се различават от нормалните със своите недостатъци.
Обществото ни е длъжник на децата без родители. За това колко е демократична и колко е богата една държава, се съди по отношението й към социално слабите слоеве и най-вече към децата-сираци и бездомници. И не парченцата коледен шоколад ще променят стотиците изоставени “ничии” деца. Тях би ги стоплила само огромната човешка нежност, която сънуват нощем, само вниманието, което им дължи всеки нормално живеещ човек. Защото всички се раждат еднакви-мънички и невинни, но създателите им носят отговорността за тяхното детство. И ако в природата единствено кукувицата изоставя яйцата и рожбите си, то сред хората има стотици изоставени деца, чиито родители отказват да се грижат за тях, но от егоизъм и поради липса на морал не го потвърждават с подпис, който би осигурил на детето им по-спокоен и щастлив живот. Така благородни хора, които искат да отдадат целия си живот и цялото си щастие на едно малко същество, чакат с години.