От статистическите данни, приложени към мониторинговия доклад на Европейската комисия за 2005г могат да се направят смесени изводи по изменението на някои важни за икономиката на България показатели за последните три години.

1. Наблюдава се известно увеличение на БВП и дяловете на вноса и износа. България продължава да бъде държава с БВП по-малък от 75% от средния за Европа, което налага и финансовата помощ на ЕС.

2. Въпреки липсващите данни за равнището на миграцията, неукрит остава факта за нарастване броя на емигрантите от страната ни, който за съжаление не може да бъде компенсиран от имигриращите у нас чужденци.

3. Обнадеждаващ до известна степен е намалелият процент на безработицата, но от друга страна остава константно-висока разликата в разпределението на доходите на хората, работещи в страната.

От тук идва важно предизвикателство към страната ни, с помощта на отпуснатите от Европа средства да създаде благоприятни социално-икономически условия, които да накарат българите да останат в България и да се чувстват материално задоволени и пълноценни специалисти и творци. В сегашното положение от България и от Европа зависи еднакво социалния дъмпинг да не се превърне в запаха за обществото и страната ни.

Заетостта и увеличаването на инвестициите в човешкия капитал са приоритет на Кохезионната и Структурна политики в България за периода 2007-2013 г. Всеки от техните фондове разглежда в различен ракурс този проблем.

Европейският социален фонд (ЕСФ) не случайно е най-старият (създаден през 1958г.), той е като приказен старец, който носи и пари и мъдрост. Важно е за онзи, комуто ги дарява да не посяга единствено към парите, а да се вслуша и в съветите на стареца. Защото към такива жестове хората често са най-неблагодарни.

Когато говорим за безработица, терминът „предизвикателство” добива друга сила. Предизвикателство е пред специалист в разцвета на силите си с две магистратури, не желаещ да напуска страната си, да е принуден да работи неквалифициран труд, за да издържа семейстовто си, защото е по-доходоносно от истинската му професия, защото „глациалният” административен апарат, изменните закони и изолацията на региона, в който е принуден да живее, спират предприемчивостта му. Предизвикателство е за едно „мнозинство” да търпи своеволията на „малцинството”, заради криворазбраното значение на термина „социална интеграция” от правителството. Предизвикателство е за едно ръководство (било то на община или област) да възприеме, че средствата за обучение и квалификация на персонала му не отиват в графа „течащи”…

Застанала със своите ограничения пред потока пренасящ от Изток на Запад евтина работна ръка, Европа се опитва да спре мътна вода, която изтича през пръстите й и я залива цяла. Но единствените, които могат да върнат назад хората са техните държави. Ако страната ни приеме истинското предизвикателство с помощта на инвестиции от Европа и средства от своя бюджет - да направи действащи и конкурентноспособни собствените си региони, да ги оборудва с модерна инфраструктура, да създаде в тях нов модел децентрализирана бърза администрация с редуцирани рудиментарни звена. Ако в тези региони законът е силен и един за всички. Тогава ще се отворят работни места, към стотици новосъздадени предприятия и действащи проекти и… хората ще се завърнат. Защото малцина са онези, които не обичат родината си.

В основата на икономиката на 25-те страни от Обединена Европа е секторът Малки и средни предприятия (МСП). Развитието на този сектор, базирано на професионализма, честната конкуренция и социалните стимули е един от критериите за действаща пазарна икономика. С помощта на Европейския фонд за социално развитие (ЕФРР) след 2007 г. ще бъде оказана финансова помощ на малките и средните предприятия у нас. За да демонстрира готовност за съдействие и съфинансиране от този структурен фонд, България трябва да изгради стратегия за квалифицирано образование в областта на предприемачеството. Необходимо е у нас да се установи по-ефективно бизнес-законодателство, което да бъде практично и бързо действащо, съобразено с прим?та на европейското право. Подготовката и финансирането на проекти, в сферата на малкия и средния бизнес изисква от българския предприемач задълбочена иновационна култура и добро познаване на международните изсикванията и стандарти, за осигуряване на една равностойна конкуренция на европейския пазар.

Паралелно с възможността за трайна реализация на българските предприятия в Европа, идва отговорността на собствениците им към тяхната родина и нейната природа. Съхраняването и опазването на околната среда е ключова тема в целевия списък на създадените от Европейската комисия оперативни програми. Опитът на България в политиката на устойчиво развитие изградена с участието на субсидиите от предприсъединителните финансови инструменти ИСПА и САПАРД, ще транслира и ще се доразвие след 2007 година с подкрепата на ЕФРР и Кохезионния фонд. За да разчита на финансовата помощ на първият от тези фондове, предприемачът задължително трябва да предвижда в своя проект дейности и инсталации, свързани с предотвратяване и контрол на замърсяването.

Единият от главните приоритети на Кохезионния фонд, наред с изграждането на трансгранична транспортна мрежа е финансирането на мащабни проекти, свързани с оптимална енергийна ефективност, използването на възобновяеми енергийни източници и екологично-чист транспорт. Правителството на България (по-конкретно - МФ, МОСВ, и МРРБ) трябва да поеме отговорността за правилното усвояване на средствата от фонда и акуратното изпълнение на цели проекти за строителство или части от такива, за които страната ни е влязла в ангажимент. Предизвикателствата в този случай са две-от една страна свързани с опасността от финансови злоупотреби или „източване” на средства, което би могло да ни компроментира в международен план и да разклати доверието на Общността към новоприетия си член. Несправедливости, засягащи правата на личността, като корупция, манипулации на търгове и др. трябва своевременно да се откриват, предотвратяват и наказват. От друга страна е от изключителна важност сключването на точни и надеждни договорни отношения за строителство и впоследствие тяхното качествено и навременно изпълнение. Това изисква възлагането на такива проекти на компетентни специалисти, които да са отлично запознати с договорните изисквания на Международния съюз на инженерите-консултанти (FIDIC) и да съумяват да се справят по-най-добрия начин с всеки евентуален проблем, възникнал на даден етап на инвестиционния процес.
Не желая да се повтарям в заключението си нито с изразените по-горе съждения, нито с изводите от „Мониторинговия доклад на Европейската комисия за 2005г”. Ще консизирам само следното: Процесите, които се случват в страната ни са умален модел на глобалните процеси в Общността. За да се включим като успешен регион в нея, трябва най-напред да развием и балансираме своите вътрешни региони. За да се интегрираме социално в Европа, е необходимо първо ние самите да интегрираме собствените си малцинства. Ако искаме да се реализираме като квалифицирани специалисти в Европа, е нужно най-напред от България да излезем такива. За да се научим да се подчиняваме на Европейския закон, трябва да сме свикнали да се боим от своя собствен. Отговорността, с която разполагаме със средствата и ресурсите на Европа, е продиктувана от начина, по който ползваме собствените си средства. Най-голямото предизвикателство е да се вслушаш в думите на стареца, преди да протегнеш ръка към кесията му.
01.01. наближава имаме още време за да станем разумни…

Надежда Гергова